Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 25 декември 2010 г.

ИМПРЕСИИ

ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДОБРОТО

В браздите на сърцето ти ще хвърля семето на добротата си. И нека там, над тях, запеят чучулигите на моето далечно детство. И нека гласовете им те отведат в най-приказния свят, където се осъществяват най-сладките ти сънища.
Там, в твоето сърце, там нека моят посев се люлее, до слънцето да избуява и да класи доброто. А посребрен от снеговете на планинските била, светът да гледа омагьосан и притаен, това велико тайнство – прераждането на доброто.

ЮЛСКА НОЩ

Обичам дъхавите топли нощи на юли. Той със звезди и с макове разцъфнали ми свети, когато под узрелите череши, присяда тихо жътвеният час. Сърпът на месеца прерязва корена на всяка лоша мисъл, прорязва на неспокойството жилавата пъпна връв. И под дъхтящите липи от своята тераса, нагазвам смело в звездното небе – жътвар небесен, полагащ златните ръкойки на мечтите си, в затоплената гръд на лятото. И само месецът, свидетел ням, ще следва неотклонно полета на моите космични крачки.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)