Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 18 декември 2010 г.

ОХЛЮВЕНА ФИЛОСОФИЯ

Един охлюв си пълзеше в тревата доволен, обхванат от негова си радост. Беше доволен, докато не вдигна глава и не видя над него да лети безгрижно една пеперуда. Като я гледаше как танцува над цъфналите цветя и върховете на тревите, охлювът малко й завидя: „Каква бързина и каква свобода на движенията" – въздъхна той. Но се отръска бързо от пролазилата в душата завист и продължи напред. След миг със свистене високо в небето прелетя бързокрила птица. Охлювът забрави удоволствието от разходката и този път завидя истински на птицата. И тъкмо да събере сили да продължи отново напред, когато видя сред облаците да се носи самолет, оставяйки след себе си красива дълга бяла диря. Сам в яркосиньото небе, той имаше безброй посоки за полета си. И охлювът този път дълбоко завидя на всичко летящо. Но като нямаше какво да направи срещу съдбата си, се самоуспокои със следното си философско разсъждение: „Което не пълзи, все някой ден в крайна сметка, пада." И запълзя по предначертаната пътека през тревата, оставяйки след себе си лепкава слузеста следа.

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)