Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 5 януари 2011 г.

ЛУННА НОЩ

ЛУННА НОЩ

Ноемврийските тъжни дървета се повдигат на пръсти, протягат ръце към звездите да ги стоплят. Но звездите далечни не топлят – измамен е техният блясък. Със звездния впряг от вихрушки, мълчаливата нощ на ноември оре небосклона. Моите стъпки самотни под тях напразно бродят в алеите и търсят поне един човек, повдигнал яка, да върви след мечтата си. Няма никой. Дърветата голи треперят, забравили топлия празник на лятото. Сред звездите танцува луната. Макар пребледняла в студа, тя се радва на себе си. С осветения от своето щастие облак тя танцува и не иска да знае за нищо. В пируети галантни, тежко диша, върти се суетно и наднича навред из заспалия град. Закачливо се спуска по клоните, приближава до мен, наднича в очите ми. Мен ли иска да види по-ясно или себе си търси в разширените мои зеници, не знам. Тя намята гърба ми със сребровезания си плащ и в блещукащата тишина на безбройните звездни спирали край нея задава фриволно своите трудни въпроси. От нейния досег се вдигат от сенките бледи видения и тръгват в нощта по алеите. Сякаш своите черни ръце тези сенки протягат за благослов над съня на земята. Те са знак да започне дълбокият зимен сън на природата, предсказател, за голямото ново начало на дългата зима.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)