Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 19 януари 2011 г.

РЕЧНАТА ВОДА

РЕЧНАТА ВОДА

Вятърът слиза и открехва вратата на утрото с безшумни пръсти, за да може денят да погледне през нея, как тръгвам с платно и палитра в ръка да търся далечния бряг на мечтата си. Загадъчната като новолуние усмивка на утрото буди гласа на реката, надвикала кръшната песен на скритата в зеления листак авлига. Речната вода, в дъхавото като разцъфнала теменужка утро, уловила безброй отражения, е истинско изкушение за вдъхновения художник и предлага безброй възможности за проявлението на колорита.
Речната вода, измила сянката от съня от лицето на планината, попила облачното бреме на небето, помела умората на брега и приютила разпиления среднощен шепот на звездите, сега бълбука весело между белочелите обли камъни в речното корито и ме изкушава с красотата си. Един от тези камъни ще бъде моята рисувателна площадка, от която планината разкрива най-романтичната си същност. Тук, на него, шумът на речната вода ще заглуши на вятъра нашепващия зов за път. Отблясъците, уловили слънчевия празник, ще трепкат по гърдите ми, ще озаряват и целуват лицето ми, ще вливат с игривия си ритъм сила и мощ на вдъхновението, с което ръката ми ще движи четката по бялото платно. И аз ще съм й благодарен, но днес ще нарисувам планината. И обграден от нежността и любовта й, не може да не нарисувам най-хубавата си картина.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)