Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 20 януари 2011 г.

ДЕЛНИЧНИТЕ ДНИ

ДЕЛНИЧНИТЕ ДНИ

Обичам делничните дни. Вярно е, че в тях липсват разветите знамена, цветните облачета на балоните, размаханите букети с цветя, липсват тържествените думи и гърмът от празничната музика на духовите оркестри, но аз точно затова ги обичам. С радост се потапям в тишината и незабележимостта им. Те са скромни във всекидневните си дрехи и си приличат като братя. Избелелите им от слънцето дрехи не блестят от чистота и миришат на пот, а не на парфюми. На тях им дай криволичещият път закънтял през трудните часове. В тях погледите на хората не са превъзбудени от празничната суета; в тях се таи умората от делничните грижи и цял ден работилите ръце уморено лягат върху меката детска косица.
Изнизват се обикновените дни - скромни и сиви, почернели от прах, побелели от пот. Те приличат на работници седнали в полето да разчупят извоювания с труд свой хляб.
Натоварени с пътища и вятър, делничните дни отминават край мене като вагони на товарен влак – скромни и сиви, но плодоносни.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)