Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 24 януари 2011 г.

ВЕЧЕРТА

ВЕЧЕРТА

Вечерта е толкова приветлива и приказлива. Дочувам я да разговаря тихичко с дърветата. Преживели превратностите на деня, те я слушат и кимат лекичко с разлистените си корони. Погледнали нагоре, с интерес следят как облаците се опитват да рисуват. Някои от тях, увлечени в игривата си лека стъпка, продължават безгрижно да преминават над скалистия склон. Подхванали любимата си бяла песен над стръмните ронливи сипеи не искат и да знаят, че скоро вечерта ще ги погълне. Какво безгрижие. А търпеливите дървета, изправени гордо, от своето високо място приветстват долината. Но вечерта шепти приспивно в клоните. И те събличат бавно зелената си дреха, изтъкана от шумолене на листа и птичи цвъртеж – премятат я на скалата, в която залезът е запечатал последната си усмивка, последното си възторжено премигване. Тук, в приближаващата тъмнина, ще се натрупат на потайно място красивите ми впечатления от изминаващия ден, от вечерта. И аз знам, че някой път ще се завърна отново в това закътано тихо местенце, за да ги преживея повторно.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)