Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 26 януари 2011 г.

С ГЛАСА НА ДИВОТО

С ГЛАСА НА ДИВОТО

Като бобени зърна в тава са разпилени вилите по цялото протежение на долината. Там белият гръбнак на пътя лъкатуши между тях. Като змия се вие той, на която опашката тупа в прахта на ниското, а главата забива в плътта на гората, повдига се към величествената осанка на върха и с раздвоения език на въображението ми, се опитва да близне захаросаните облаци.
Невероятната тишина се претъркулва от върховете по стръмните хребети и запълва всяка свободна ниша в долината. Тази тишина насища пространството наоколо с ароматите на вечността, и подслажда ваятелството на всяка форма.
Тънконоги бързи потоци стремглаво се стичат надолу, спорейки с многогласните птичи гърла. Светлината, като пенлив ручей се излива над смълчаната гора, от широко отворените слънчеви зеници.
Далнината ме зове с гласа на дивото и неизвестното, с неизследваните си възможности. И тук очите ми намират неопасената ливада на красотата, с която дълго ще запълват мисълта и белите полета на сънищата ми.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)