Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 31 януари 2011 г.

БЕЗ СЛЕДА

БЕЗ СЛЕДА

И аз като всички на тази земя един ден уморен ще си тръгна от нея. Тогава един огън пo-малко ще гори в света и ще остане една песен недоизпята. Дъждът ще ръми, ще ме търси под всяко листо и тревичка, за да гo стопля с дъха си, а слънцето не ще може да се огледа във възхищението, проблеснало в зениците ми. Тогава вятърът ще разучи най-тъжния си реквием. Заспалата природа ще се събуди и ще подгони топлината под птичите криле извън гнездата. Нощта ще слезе с Полярната звезда в ръка над моя дом, ще търси моя глас и моя влюбен в живота поглед. Но в падналата тишина единствено звездата със звезда ще си говори. И пак ще се завърне слънцето – над изораните бразди на дните ми ще плисне светлината си, но аз ще съм далеч от тук. Пръстта като посято семе ще ме е поела и старият Балкан надеждно ще ме е завил с дълбоката си хладна тежка сянка – без светлина, без звук, без мисъл и без следа.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)