Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

КАРУЦИТЕ

КАРУЦИТЕ

Каруците минават през съня ми.

Потракват тихо шините.

По мекия коларски път ме носи

на зиловете песента

към медения залез кротко легнал

в бакъра лъскав на небето.

Над царевиците узрели

подсвирква циганското лято

и загорелите му рамене

се мяркат през листата.

А от селцето зад завоя

се носи миризмата топла

на печените чушки и на мармалада.

В последния си танц

танцува светлината

върху челото на хълма,

върху челото на деня ми.

Натоварени догоре с нея

и с радостта ми,

минават летните каруци.

Минават през отминалия ден

и през съня ми вече есенен.

Те бързат да се върнат в селото

преди да свърши лятото,

преди да секне слънчевата песен,

преди нощта да охлади света,

преди пердето си да дръпне.



Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)