Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

ОТЛИТАТ ПТИЦИТЕ


ОТЛИТАТ ПТИЦИТЕ

Далечен и прощален стон

на птиче ято литнало на юг

над мен пронизва

избистреното есенно небе.

Невидимият път на птиците

е труден

като невидимия път

на моята съдба.

Но те поне посоката си знаят –

компасът на инстинкта не греши,

докато моята за бъдещето е така неясна.

Над къщите,

потънали до покривите в тишина,

отлитат птиците –

назад не се обръщат,

за връщане не мислят те сега –

ни белег някакъв оставят

ни следа,

но неизменно някой ден

ще се завърнат пак

на родната земя.

А хората тъй рядко се завръщат.

С крила ми махат птиците за сбогом

сред есенната тишина.

Дано да ги дочакам.

Едно отскубнато перце,

уплашено от самотата,

сребри среброто си

в дълбоката и ясна синева.

Загледан в бавния му полет,

очаквам го

да падне в топлата ми длан,

като надежда за доброто.



Няма коментари:

Публикуване на коментар