Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 22 февруари 2011 г.

ДЪЖДЪТ

ДЪЖДЪТ

Дъждът вали,

плющи по плочките на тротоара

с гласа на самотата.

И под чадъра –

черна сянка,

не ме познава никой.

В плющенето му монотонно

потъвам надълбоко в себе си

измит от чувства и мечти –

така съм по реален и по-земен.

Светът просмукан е от влага днес –

изглежда нереален,

като набръчканите отражения из локвите.

Дъждът, проклинан и желан,

спасение и грижа,

вали си безутешно,

и напоява всичко с безразличие.

А може би опитва да полее

повехналото цвете

на вярата в доброто?

Не знам

след толкова обилното поливане

какво ли ще поникне.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)