Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 9 март 2011 г.

МРАЧНО УТРО

МРАЧНО

УТРО

Светлее утрото

напук на мрака

притиснал морната душа.

А вън над къщите разкрачен

разчесва вятърът

косите черни на комините.

Унило и безсилно слънце

пълзи по сънените покриви,

целува в розово прозореца ми –

опитва се да ме развесели.

И птица някаква,

прикрита в клоните,

с прегракнал глас

кълве зрънца от тишината –

звучи насила песента й.

Поне един случаен лъч,

макар изпуснат по погрешка,

да бе проникнал в мрака на душата.

В душата светлина и мрак

омесват свое непонятно денонощие,

в което можем само да гадаем

кога ще се усмихне изгревът.
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)