ХОРИЗОНТ
Безкраен хоризонт.
Додето погледа ми стига,
изпълваш всичко ти.
Хоризонт –
между небето и земята
една делителна черта.
А зад чертата –
вледенен,
там хаосът космичен,
поглъща всичко с гравитацията си.
Космични дълбини,
в които няма да те пусна –
ти тука си ми нужна, на земята,
при камъка, мъха, водата чиста
и бледосинята бездънна вис.
И кой съм аз,
коя си ти?
Кои сме ние,
в утробата на майката земя?
Какво вещае нашето зачатие?
От хоризонта идват всичките въпроси –
от него идват всичките съмнения.
Когато си до мен,
въпросите загубват смисъл.
Застана ли до тебе, зная кой съм –
прозрачна твоя сянка,
над която властваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар