Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 12 април 2011 г.

ДЕНЯТ

ДЕНЯТ

Той идва с птичи песни и цвъртеж из клоните на старите дървета пред дома ми. В един и същи час той идва неизменно – измита сенките и пръска светлина навред. Ще го познаете по бялата му шапка, по погледа му устремен към западния хоризонт далечен.
На раменете си положил слънцето, денят върви с широка крачка, през света. И леките му стъпки събуждат всичко за живот. А от ръкавите му дълги излитат събудените ветрове, с които цялата природа, изтръсква дрехата си запрашена.
Денят със слънчевите тънки сламчици изсмуква сенките и сее цветове, където мине.
От топлите му длани излита пъстроперата красива пойна птица на надеждата. След нея литват и стремежите ми нови в посоки още неизследвани.
Върви денят напряко през ливадите, на планината дружелюбно кима, подсвирква си с уста и грее с оптимизъм. Ако го срещнете, сторете му добро и път му направете – дайте му предимство. Той добрината няма да забрави и с нещо все ще се отблагодари.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)