Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 14 април 2011 г.

ДОКОГА

ДОКОГА

Блестяща моя градска улица –
по тебе дефилират бодро
успелите, доволните, щастливите.
Усмихнати разхождат те
автомобили лъскави,
красиви скъпи дрехи и сполуки,
а пък нещастните,
притиснатите от живота,
приведени и смачкани,
от ъгъла си прашен,
с очите само жадно те поглъщат,
преглъщат сухата си слюнка.
Едните смело
върху охолството си леко плуват,
а другите, низвергнати,
опитват някак си да съществуват.
О, моя улица безпътна,
безгрижие и грижи
се люшкат на везната ти прецизна
и аз сега се питам
защо, и докога
все грижите ще натежават в нея?
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)