Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

четвъртък, 14 април 2011 г.

ПРОЛЕТНИ РАЗМИСЛИ

ПРОЛЕТНИ РАЗМИСЛИ

В насрещната гора аз виждам как дърветата опират гръб едно на друго. Така постигат сила в своето единство и устояват те на бурите безбройни. Облегнати едно на друго, дърветата за нещо си говорят, прегръщат се, целуват се и се усмихват на идващата срамежливо пролет. По клонките им влагата пълзи и храни пъпките им натежали – облича ги в зелени нови ризи. И пак по тях, от облачните висини се спуска светлината, към закопнялата земя за нея, събудена за нов живот. Небето днес е още тихо, но щом напрегна слух, дочувам как набира сила в него пролетният гръм, най-първият – салют за идващия нов живот. Изправен в подмладената ливада сега аз гледам полета на облаците лекокрили, очакващи от слънцето причастието си. И те, като дърветата, се оповават един на друг, преливат сила в силата си. И няма как загледан в тях аз да не се запитам, защо при хората това е трудно да се случи? Нима не виждаме урока на дърветата и облаците? И не намерил отговор, захващам поглед в бягащата сянка по ливадата от облака над мен. И тръгвам с нея към гората на надеждата, където моята надежда да потърси рамо в нечия надежда друга, и да разцъфне с пролетната сила, пролетният цвят на вярата в доброто и в човека.




Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)