Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 16 април 2011 г.

ТАНЦ С МЕСЕЦА

ТАНЦ С МЕСЕЦА

Танцува месецът най-новия си танц. И мисли си, че му партнира най-близката звезда, а всъщност му партнирам аз. Танцува месецът с мечтата ми понесена от облака със сребърен обков, танцува с погледа ми влюбен в планината. Възторгът ми от силуета на върха ме грабва и ме понася сред небесните селения, където в мека светлина, космично болеро звучи на бала пъстър на звездите. Това е танц за месеца, за принца на нощта. Танцувам с него, но стъпките старинни на неговия танц не зная аз добре и го настъпвам по рога извит, когато сбъркам такта.
И уж въртим се с кавалера на нощта на дансинга космичен, а през прозореца си виждам как девойката живееща отсреща, сама танцува в стаята си малка озарена от светлика на сърцето й. И тя към месеца поглежда и сигурно си мисли, че танцува с него; не се досеща милото момиче, че аз съм този месец яснолик, с усмивката си озарил нощта. Едва когато месечко ще кривне срамежливо зад покрива висок на къщата съседна и се скрие, възможно е и да усети, че с мечтата ми танцува, с душата ми и с чувството напиращо в гърдите ми. Ще го притисне тя и ще усетя пулса на сърцето й. В езическата нощ на чудесата, такава е магията на месеца – да надари с любов сърцата ни и с музиката на среднощна тишина да ни омае, да ни накара да танцуваме и с него, със себе си и с любовта си.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)