В ЕДНАКВОСТТА
След облачния мрачен ден, отново грейна пролетното слънце. И то изсмука сенките до корен. Запяха птиците. Но аз не знам защо не мога днес да споделя голямата им радост. Един и същи е градът, една и съща си е улицата пак, макар и малко просветлена, и паркът също. Непроменени си остават магазините и хората които срещам са едни и същи и все едно и също те ми казват: „Добър ден”. Но как да е добър денят в едно и същото, кажете, как!? И само раницата с грижи и проблеми, която нося на гърба си не е една и съща – все по-тежка става и раменете ми привежда.
Един и същ живот, в един и същи град; една и съща работа с едни и същи хора – най-отегчителното нещо е в света. А пък животът ни изисква да бъдем винаги различни ние, да бъдем с обновени мисли, подмладени, за да може да пие пресни сокове от нас. И като че ли трябва да си Бог, за да не бъдеш сред еднаквото еднакъв.
петък, 22 април 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар