Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 23 април 2011 г.

С ДЪХА СИ

С ДЪХА СИ

С дъха си аз ще нарисувам по обледените стъкла на заскрежения прозорец на живота ми най-светлите и весели пейзажи със слънца горещи, каквито някога рисуваше Ван Гог. Щастливи ведри небеса на сънищата си ще нарисувам аз с дъха си, красиви небеса в които ме издига, като крило на птица топлото ми чувство към теб и планината.
А под това небе посечените слънчогледи на мечтите ще увяхват бързо под ярките лъчи на озлобеното ни време.
Но кипарисите, зелените развети знамена, ще се издигат пак в очите на небето и дъх на клей ще впръскват те в звънливия прозрачен въздух, за да прогонват злото от света ни светъл. Ще носят лятото на раменете си, за него неизменно ще напомнят. Сега студено слънце свети, но в моето сърце е знойно лято, слънчасало от слънчогледите на чувствата. А вечер, сбрали огъня на жегата те с изтънелите си върхове звездите ще запалват в мрака, за да има в нощите ни светлина, надежда топла.
С дъха си слънчев слънцето ще сложа в скута ти – то нека позлати деня ти, да го изпълни с песен и с живот. С дъха си ще те нарисувам в твоя сън, където злото няма достъп, където пътищата ти с цветя застила усмихнатата красота, където сянката на светлината е подвластна и няма плач и стон, а само смях и песни.
С дъха си пролетен в диханието на цветята ще те нарисувам аз върху зимния студен прозорец на живота. И нека е прекрасна моята картина, като жена, докосната на любовта от пъстрото перце вълшебно.
Нагоре



Гласувай:
0
0



Предишен постинг
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)