Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 24 април 2011 г.

МИРИЗМАТА НА ПРЪЧ

МИРИЗМАТА НА ПРЪЧ

Сега е март. Земята се събужда от шепота на пъпките, събужда се от стъпките на пролетта, от онзи паметен размах на щъркеловите криле, с които птиците изправят от постелята задрямалата зима, подсещат я, че време е дошло да си отива. И въздухът е свеж и чист след пролетния дъжд, след ехото на първия му гръм небесен. Край мен ухаят дъхавите теменужки и цъфналите клонки на дърветата. И изведнъж в носа ме блъсна натрапчивата неприятна миризма на пръч. След миризмата му се появи и той, последван от пасящите кози в ливадата. А не далече, подпрян на гегата, стои пастирът и миризмата никак не го впечатлява, нали върви цял ден той след стадото си в нея. Дори и в този хубав ден животът иска да покаже двете си страни – добрата, с аромата на цветята и лошата, на пръча с отвратителната миризма. Напразно вятърът се сили, да я смекчи – така е остра тя и задушлива. Не е забравена, не е, но за това пръчът неще да знае, брада повдига към небето и с издути бърни, козите обикаля той и души, и пръска в пролетния въздух смрад. И аз се питам как ли е възможно тази смрад, да е първопричина за раждането на красив живот? Но можеш ли да разбереш живота!?

Няма коментари:

Публикуване на коментар