Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 18 май 2011 г.

стихове 2

1.

ИЗТЕЧЕ РАДОСТТА


Изтече радостта
на пролетта през резедавите ръкави.
Разперените й ръце сега са празни,
като небе,
в което слънцето не е изгряло още.
След краткия й полет
се връщам на земята
в узрялата оеднаквеност на зеленото.



2.

ЩЕ ГО УСЕТИШ


Светът прекрачва
в своите вечерни зони.
Отблъснатото слънце
прежалва светлия пейзаж,
очи притваря в падащия здрач.
В мига на тъжното му отпътуване
ще чуеш трепетния зов
на моето сърце –
като жадуван миг
на шеметно излитане
ще го усетиш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар