ЗАБРАВЕН И НЕНУЖЕН
Забравен и ненужен
в глъхнещата вечер
вървя по улицата оживена
за всички непознат
и толкова далечен,
от всичко отчужден.
Луната слиза върху раменете ми -
другар на моята душа,
която някой ден
ще я потърси и повтори.
Излъчващ лунна светлина
вървя сред къщите
и болката от самотата пак
при хората ме връща.
Очаквам все
да спре на мене някой
поглед най-доброжелателен,
очаквам кимване с глава,
усмивка -
най-сладката троха живот,
която сили ще ми влее
да мога утрешния ден да преживея.
събота, 21 май 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар