Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

неделя, 1 май 2011 г.

МАКОВЕ

МАКОВЕ

Червени макове запалили в прозореца ми син зората, към мен поглеждат срамежливо с усмивката на лятото, което вече шета из полето. Макар във вазата кристална да са натопени, не ще живеят дълго те – ще бъде къс животът им, като човешко щастие, осенило за миг деня ми. А ти стоиш зад тях, изправена в квадрата на прозоречното ми небе и гледаш замечтано към полето – на там отгдето ги откъсна сутринта, когато славеите звучно пееха и се люлееха на песента си в люлката зелена. Докосваш цветовете с чувствителните си изящни пръсти и виждам как изтръпват те, погалени от нежността им. И засияват в пламъци червени милите цветя, а красотата им се отразява в маковите ти от тях зеници; два мака стават устните ти сочни и грейва като слънце твоето лице. Сега във вазичката полските цветя са топлото сърце туптящо на лятото, дошло при мене в стаята ми скромна. Самият ден навън, възседнал алестия кон на времето си е един огромен ален мак, макар разцъфнал в нивата на топлото ми чувство, за твоя и за моя радост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар