Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

събота, 30 април 2011 г.

О СОЛЕ МИО

О СОЛЕ МИО

Изправени на утрото в очакването топло, децата пеят вдъхновено „О, соле мио”. И изгревният руменец се спуска от небето на грейналите им лица, пощипва пакостникът закачлив издутите им бузки с пръстите на алените си ръце, превръща ги в божури разцъвтели, в градината на пролетта. От песента са озарени те сега, като слънца, в отворилото си вратите утро, за изгрева лъчист. И като песен тръгва светлината по цялото небе. Децата пеят вдъхновено и всеки звук от песента им е слънчево зачатие сред облачните висоти. И всеки звук от песента им е прозвъннал слънчев лъч от лирата небесна, телепортация на новия живот, целунал с нежност топлата земя. И сякаш тези медени гласчета издърпват топлата и меката завивка на току-що събуденото с песента им слънце. И всяко от дечицата, изправени на сцената на утрото кристално, в усмивката му лъчезарна, е цвят прохождащ с аромата си в деня на шестващата пролет. Отправили очи невинни в бъднината, децата пеят песента „О, соле мио”.
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)