ВЕЧЕРНО
НАСТРОЕНИЕ
Изтрива мракът видимия свят –
прибира търпеливо и с усърдие
картините му пъстри
в албума си за друго време.
Щурците още се спотайват –
гласът на совата ли ги изплаши?
Така ми липсва тихата им песен.
И само вятърът край мен
на храстите съня пребърква –
не знам какво очаква в него да намери –
като джобовете ми той е празен.
Денят затваря шумовете си
в кошарата на идващата нощ –
заспива неусетно планината.
А горе,
в недоугасналия ъгъл на небето,
в неизвалялото се синьо,
засмян прохожда младенецът месец.
През рамото му виждам да наднича
ненаигралото се в мен дете.
неделя, 19 юни 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар