ЕДНА ЗАПЯЛА
ЧУЧУЛИГА
Една запяла чучулига
събужда спомени далечни –
трепти с крилца
в простора необятен
и разпилява с песента си
на хоризонтите чертите сини.
Едно момче нагазило в тревите
на песента й се любува
сред сененокосни аромати.
А всеобичащото слънце,
с аплодисментите си щедри,
изсмуква сърцебиенето на земята
и с усмивка лъчезарна
слиза тихо в песента й.
Едно момче, до кръста голо,
се учи да коси –
държи косата неумело,
но с дързост в погледа върти косата,
която вдига яребиците от сън
от росната трева.
През окосеното край него
прелитат буйните коне на детството,
развели гриви над мечтите му.
Една запяла чучулига,
трепти с крилца сред пладнето горещо
в зенита на живота ми...
21. 8. 2011 г. - Троян
понеделник, 20 юни 2011 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар