Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 21 юни 2011 г.

НЕ СЕ ПОВТАРЯ

НЕ СЕ ПОВТАРЯ



И сякаш изпод стъпките ти леки
разцъфват мащерката и омайничето,
омаяло ме с утринни възторзи.
Събуждат стъпките ти меки
на славея гласа
и слънцето повдигат от постелята му топла –
те дават на потока тон за песен
и сред тревата росна
написват нежни стихове
на планината в антологията синя.
Прегърнала деня,
към мен вървиш с усмивка на дъгата
и пеперудите от дланите ти литват
за новия си танц,
от твоята походка вдъхновен.
А от небето синеоко,
разместила пространствата на битието,
се спуска моята душа
да разчете
кодираното заклинание от тях в тревата.
Течащата вода в потока ми напомня настойчиво,
че всичко се повтаря –
не се променят пътят и гласът й,
но аз не мога да забравя,
че любовта не се повтаря.
Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)