Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

вторник, 28 декември 2010 г.

ИМПРЕСИИ 3

КОПНЕЖИТЕ

Минава времето и всичко ни отнема. Но в кънтежа на тежките му стъпки, остава оня звън примамлив на изживяната любов, на отлетяло щастие. И този звън се вдига бавно, като слънце в утринния небосвод. А тези капещи листа, които шумолят в краката ми, не са ли мислите родени в моята безсъница? Защо подобно тях не могат да окапят от душата ми копнежите несбъднати, които мачкат дните ми с дебелите подметки на нозете си? Копнежите които, като вълни един след друг заливат часовете, дните ми. Остават те, за разлика от крехките листа, все живи, преминали през пек и студ, през есенни слани, мъгли, през сянката на времето – сякаш са заловени за опашката на златното хвърчило на слънцето и сякаш черпят от всемогъщата му сила.



КРАТКИЯ СЪН НА НОЩТА

С нощта се разхождахме до късно. Тя ми разказва от своите красиви звездни приказки, а аз й изпях песента на моето сърце. Докато слушаше, нощта заспа облегната на топлото ми рамо. В съня си чародейката ухаеше приятно – с дъх на жасмин, на момински смях и бисерна звънлива песен на поток. Върху провисналите краища на дългия й копринен шал блестяха седефени капчици роса. Една от тях се отрони в дланта ми и събуди гласа на най-ранобудния петел. Едно премигване на времето и ще изгрее слънцето, дочуло гърления мощен глас на своя верен глашатай.

Публикувано от в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)