Иван Петров Хаджидимитров е роден на 25.03.1953 година в село Ново Градище, Великотърновска област. Завършил Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” – факултет „Изобразително изкуство”, специалност стенопис. Автор на книгите: „Сиромашко лято” (разкази, 1991), „Хвърчило” (гатанки и стихове за деца, 1991), „Тополка” (стихове за деца, 1992), „Отчуждение” (разкази и новели, 1992), „Тайни знаци и кривулки” (стихове и гатанки за деца, 1993), „В лабиринтите на галактиката” (научно фантастична повест за деца и юноши, 1994), „Мехурчета от пяна” (стихове и гатанки за деца, 1994), „Аз и Питанката” (повест за деца и юноши, 1995), „Подарявам ти лято” (лирика, 1998), „До ново лято” (лирика, 1998), „Коне летящи, мои вихрени видения” (1998), „Поднебие” (стихове за планината, 2001), „Висини” (стихове за планината, 2001), „Делителна точка” (импресии, 2004), „Така е хубаво” (лирика, 2005). Има над 50 илюстрирани книги, изяви в театъра, изиграни роли и реализации в сценографията, фотоизложби, изложби живопис. Занимава се с пеене и музика, свири на 7 музикални инструмента. Прави стенописи. Живее и работи в град Троян.

сряда, 29 декември 2010 г.

ИМПРЕСИИ 4

ЩЕ МОГА ЛИ

Снегове се белеят вече в косата ми и привеждат раменете, а в душата бучи развигорът. Ти ме питаш нещо за планината, а аз вървя запъхтян и не мога да ти отговоря. Нося в очите си отражението на една снежна пряспа от планинския връх и песен на ручей изтичащ от ледника. Скалите от двете страни на върха са като мълчаливи стражи, подредени на пост от бързия бяг на водата надолу. От белите облачни лебеди струи светлина и се носи уханието на деня. Една болка присвива гърдите ми с немия си въпрос: "Ще мога ли още дълго да се изкачвам до тук и да поемам в сърцето си още от вдъхновената радост на планината?"


ВЕЧЕРНИ МИСЛИ

Привечер. Над димящото ми кафе на масата под прозореца почуква по стъклото клонът на нощта. През стъклата гледам танцуващият над града залез. На слънцето червеният семафор премигва за последен път. Припламват първи светлини. И някак неусетно, в небето с бавна стъпка идват звездните кервани, които ще извозят за пореден път вечерните ми мисли до някакъв далечен тих и непознат оазис. Там те ще се роят и после ще се върнат пак, като прелетните птици в родните гнезда, в гнездото на ума ми неспокоен.

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)